Dec 10, 2008, 10:00 AM

И сега накъде? 

  Poetry
487 0 3
Е, добре. Заинтригува ме.
С тези твои очи, с тази печал в тях.
С тези твои движения, с копнежа стаен.
Да, добре, забелязах те.
С този твой трепетен глас,
с устните с потрепкващи ъгълчета.
Целият си трескав, като пред среща с любима жена.
Интересно ми беше - попитах.
Какво толкова?
Ти сам си си виновен.
Защо ти трябваше да ми показваш, че те има?
Защо ти трябваше да събуждаш заспали вулкани? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Random works
: ??:??