10 дек. 2008 г., 10:00
Е, добре. Заинтригува ме.
С тези твои очи, с тази печал в тях.
С тези твои движения, с копнежа стаен.
Да, добре, забелязах те.
С този твой трепетен глас,
с устните с потрепкващи ъгълчета.
Целият си трескав, като пред среща с любима жена.
Интересно ми беше - попитах.
Какво толкова?
Ти сам си си виновен.
Защо ти трябваше да ми показваш, че те има?
Защо ти трябваше да събуждаш заспали вулкани? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация