Скитница съм се родила

и скитница нека си умра!

Вярна на неверен дълго бях,

а на верните нож в гърба забивах.

В нощите ми тъжни са звездите и луната,

денем слънцето е тъжно, тъжна е зората.

Намирам път към хиляди сърца,

тръгвам, но откривам края отново в самота.

Неспокоен е вятъра, неспокоен е съня -

поклон прави тишината на ледената ми душа.

Мраз пронизва ме, но не го усещам,

чувствам единствено, ако за теб се сещам!...