10 jun 2006, 17:52

И скитница нека си умра! 

  Poesía
881 0 1
Скитница съм се родила
и скитница нека си умра!
Вярна на неверен дълго бях,
а на верните нож в гърба забивах.
В нощите ми тъжни са звездите и луната,
денем слънцето е тъжно, тъжна е зората.
Намирам път към хиляди сърца,
тръгвам, но откривам края отново в самота.
Неспокоен е вятъра, неспокоен е съня -
поклон прави тишината на ледената ми душа.
Мраз пронизва ме, но не го усещам,
чувствам единствено, ако за теб се сещам!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пандора Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??