Всеки ден,когато вляза в клас,
поглеждам към последния чин,
за да видя едно лице,
да потърся едно усмивка
и да усетя погледа на един човек.
Той не търси моите очи,
не се надява аз да се усмихна,
но без него тъжно е клас,
без него няма смисъл моя ден.
И така минават дните,
изнизват се един след друг.
И ето...след година, ...