Всеки ден,когато вляза в клас, поглеждам към последния чин, за да видя едно лице, да потърся едно усмивка и да усетя погледа на един човек. Той не търси моите очи, не се надява аз да се усмихна, но без него тъжно е клас, без него няма смисъл моя ден. И така минават дните, изнизват се един след друг. И ето...след година, аз отново търся същите очи, отново чакам той да се усмихне, отново търся същото лице, за да осмисли празния ми ден!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
ами му ги покажи
тез твои очи
после той ще се лута безпомощен
няма шанс