И сякаш съм за скръб призвана

May 30, 2020, 10:10 AM

Poetry » Love

972 7 15

И сякаш съм за скръб призвана
Когато сутрин сред бръшляна
от първите лъчи огрян,
пак кацне птичка в цвят обляна,
и почне сладко час по час
през клюн да извисява глас,
потрепва с нея моят храст
аз искам стихче да захвана.
Любов една, в сълзи желана,
измъчва, пали моят блян,
душата ми - сама, презряна
все търси да намери лек ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

И сякаш съм за скръб призвана

Want to read more?

Random works