И сякаш съм за скръб призвана

30 may 2020, 10:10

Poesía » De amor

971 7 15

И сякаш съм за скръб призвана
Когато сутрин сред бръшляна
от първите лъчи огрян,
пак кацне птичка в цвят обляна,
и почне сладко час по час
през клюн да извисява глас,
потрепва с нея моят храст
аз искам стихче да захвана.
Любов една, в сълзи желана,
измъчва, пали моят блян,
душата ми - сама, презряна
все търси да намери лек ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

И сякаш съм за скръб призвана

Искате да прочетете повече?

Propuestas