Безгрешни сме, дори когато
към ада бягаме смирени.
Изхвърлили от думите си болка
и търсещи безброй дилеми.
Очи притваряме сърдити
и мислим си за края,
не виждаме лицата впити,
които все мечтаят.
Преструваме се на живели
и мислим си за мъдростта,
но тя от някъде избяга
и там във мрака оцеля...
© Людмила Стоянова All rights reserved.