7 ago 2009, 19:12

И там в мрака оцеля... 

  Poesía » Filosófica
839 0 2

 

 

Безгрешни сме, дори когато

към ада бягаме смирени.

Изхвърлили от думите си болка

и търсещи безброй дилеми.

Очи притваряме сърдити

и мислим си за края,

не виждаме лицата впити,

които все мечтаят.

Преструваме се на живели

и мислим си за мъдростта,

но тя от някъде избяга

и там във мрака оцеля...

 

© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??