И ти ли, Бруте, нож заби в гърба ми,
предаде ме - едва ли първи път?
На масата ми сядаше, ядеше -
къде ли си оставяш съвестта?
Научен си на подлост - то е лесно,
два-три урока и си съвършен.
Вроденото добро си спи дълбоко.
Не го буди - ще стане зле...
Не ме боли - очаквах този удар
и ножа аз сама ти го избрах.
Не е подарък - ти си го откупи.
Благодари ми, че обърнах си гърба... ...