3 июн. 2008 г., 08:54

И ти ли, Бруте 

  Поэзия
1835 0 13
И ти ли, Бруте, нож заби в гърба ми,
предаде ме - едва ли първи път?
На масата ми сядаше, ядеше -
къде ли си оставяш съвестта?

Научен си на подлост - то е лесно,
два-три урока и си съвършен.
Вроденото добро си спи дълбоко.
Не го буди - ще стане зле...

Не ме боли - очаквах този удар
и ножа аз сама ти го избрах.
Не е подарък - ти си го откупи.
Благодари ми, че обърнах си гърба...

Че смелост нямаш във очите да ме гледаш,
страхът ти прави те велик подлец.
Забий си ножа - аз не бягам, Бруте.
На гроба ми не идвай със венец!...


© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??