Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.
Кориците на мъдрите ти книги,
от рафтовете тихичко въздишат.
Все нещо незначително не стига,
човешката Голгота да опишат.
Бледнеят и Танталовите мъки,
на Прометей, ръцете - оковани,
от камък да си, хиляди разлъки,
опишеш ли - дамга ще ти остане.
Дори да си поет и сто камбани
да ти кънтят, до лудост във главата,
понякога душа не ти остане
и тихичко изнизват се словата...
© Надежда Ангелова All rights reserved.