Sep 19, 2020, 10:56 AM  

И тихичко изнизват се словата... 

  Poetry » Other
397 5 6

Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.

 

Кориците на мъдрите ти книги,
от рафтовете тихичко въздишат.
Все нещо незначително не стига,
човешката Голгота да опишат.

 

Бледнеят и Танталовите мъки,
на Прометей, ръцете - оковани,
от камък да си, хиляди разлъки,
опишеш ли - дамга ще ти остане.

 

Дори да си поет и сто камбани
да ти кънтят, до лудост във главата,
понякога душа не ти остане
и тихичко изнизват се словата...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??