И тихичко изнизват се словата...

19 sept 2020, 10:56 2020-09-21T11:20:17+03:00

Poesía » Otra

396 5 6

Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.

Кориците на мъдрите ти книги,
от рафтовете тихичко въздишат.
Все нещо незначително не стига,
човешката Голгота да опишат.

Бледнеят и Танталовите мъки,
на Прометей, ръцете - оковани,
от камък да си, хиляди разлъки,
опишеш ли - дамга ще ти остане.

Дори да си поет и сто камбани
да ти кънтят, до лудост във главата,
понякога душа не ти остане
и тихичко изнизват се словата...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.