И в черната дъждовна вечер

Nov 1, 2022, 7:50 PM

Poetry

785 13 6

Тъй тежко ми е на душата,
че с вопъл среща ме нощта,
а във простора необятен
аз птица съм, но без крила.
Лети! Лети! - дочувам ехо.
В очите бързо пада мрак.
По неизминати пътеки
сърцето броди с мъртъв впряг.
И в черната дъждовна вечер
умира тленна есента.
Сънуват голите дървета
призрака на пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

И в черната дъждовна вечер

Want to read more?

Random works