И в мен полазва тази тиха болка,
която всеки допир с красотата
затяга като възел под сърцето -
от крясъка на чайка над морето,
от мидения скелет във ръката,
от синьото на погледа ти. Колко
небрежно ме повлича и ме връща
като залутала се раковина,
случайно припознала във гласа ти
онази тайна истинска, безпътна
и гъста като зряла медовина,
попила във съня ми недовършен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up