rozita-p (Росица)
120 1324
19 дек. 2010 г., 20:21

И в мен полазва тази тиха болка 

  Поэзия » Любовная
674 0 8

 

И в мен полазва тази тиха болка,

която всеки допир с красотата

затяга като възел под сърцето -

от крясъка на чайка над морето,

от мидения скелет във ръката,

от синьото на погледа ти. Колко

 

небрежно ме повлича и ме връща

като залутала се раковина,

случайно припознала във гласа ти

онази тайна истинска, безпътна

и гъста като зряла медовина,

попила във съня ми недовършен.

 

Открих се в теб, а тъй недостижимо

брегът ти се изплъзва от ръцете

и бавно океанът ме отпива

като забравила да плува риба.

И стихове издраха ми сърцето,

докато не те чакам да ме видиш.

 

Далече си – далечен ще те имам,

не-мой ще те прегръщам, като рана

ще те дълбая и ще те запълвам

с мастилото си, докато безмълвно

на погледа ти синята мембрана

похлупва болката ми като мида.

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силен стих, изпълнен с чувства, на които вярваш! И ми се иска за трети път да го прочета!
  • Заболя ме... като всеки допир с красотата.
  • Ники и Митко - поздрави и благодаря за коментарите
    Ели - благодаря и на теб, макар че сега като го чета, римите ми са до-о-оста "спънати"
  • Готино. Последният куплет е най.
  • браво,много ми хареса
  • Вилдан, Елица - благодаря ви.
  • Те болка от любов.
    Сладка и мъчителна.
    И стихът е много, много хубав.
    Поздрави!
  • Обичам да те чета! Поздрав, Роси!
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=joiPJSGOGcI&feature=related " target="_blank"> Музика >>> </a>
Предложения
: ??:??