19 дек. 2010 г., 20:21
И в мен полазва тази тиха болка,
която всеки допир с красотата
затяга като възел под сърцето -
от крясъка на чайка над морето,
от мидения скелет във ръката,
от синьото на погледа ти. Колко
небрежно ме повлича и ме връща
като залутала се раковина,
случайно припознала във гласа ти
онази тайна истинска, безпътна
и гъста като зряла медовина,
попила във съня ми недовършен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация