Jun 6, 2019, 8:37 AM

И все пак 

  Poetry » Other
751 4 9
Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд.
Небе, в което плуват птици.
Въпросът, всеки път един и същ,
наднича през немитите ресници.
Не е валяло снощи. Явно не.
Мирише на роса и сънища гората.
Бълбука, в езерцето, свежият живот
и както винаги, и жаби квакат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??