6 jun 2019, 8:37

И все пак 

  Poesía » Otra
750 4 9
Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд.
Небе, в което плуват птици.
Въпросът, всеки път един и същ,
наднича през немитите ресници.
Не е валяло снощи. Явно не.
Мирише на роса и сънища гората.
Бълбука, в езерцето, свежият живот
и както винаги, и жаби квакат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??