Mar 7, 2024, 9:41 AM

И затова политай, пряко сили 

  Poetry » Phylosophy
267 3 6
Каквато вчера и да си била –
среднощно черна, или снежнобяла,
то всеки полет, крах или раздяла,
перце са ново в твоите крила.
Които все те носят, висинето
е твоя стряха устрем и съдба,
цена е за спокойствие, отнето
от острата милувка на ръба,
на онзи острен от деня ти меч –
насочен все към вени изтънели,
на думи – малко дали – много взели.
Бездомници – от близо и далеч, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??