Каквато вчера и да си била –
среднощно черна, или снежнобяла,
то всеки полет, крах или раздяла,
перце са ново в твоите крила.
Които все те носят, висинето
е твоя стряха устрем и съдба,
цена е за спокойствие, отнето
от острата милувка на ръба,
на онзи острен от деня ти меч –
насочен все към вени изтънели,
на думи – малко дали – много взели.
Бездомници – от близо и далеч, ...