Годините минават, идилията ме плаши,
снимки от годините стоят тъй прашни.
Прашни, но красиви, а сега са страшни,
хъс няма, братко Българин юнашки.
Надеждата я няма, багажи стягайте,
жалко е, но трябва, от страната Бягайте.
Един народ - едни окови носим,
гладни, жадни ходим боси, просим.
Бабата плаче, че внучето го няма,
пише от чужбина - а тя сама стои си.
Сама в мизерията - но обича страната,
сама, не вижда нищо, че запотени са очилата. ...