Идвам на себе си...

Mar 5, 2014, 11:32 PM

Poetry » Love

1194 0 3

ИДВАМ НА СЕБЕ СИ...
/на Мая М./

Животът ми бе низ от грешки
големи, малки - всякакъв калибър,
понасях радост и насмешки
докато е спал във мене тигъра.
Натрупах опит в години нелеки,
а как се живее все още не зная,
минах през дълги - трънливи пътеки
и още вървя - а няма го края.
Падах, и ставах - чупех крака,
плаващи пясъци даже преминах,
на бедния винаги давах ръка,
към клюки-интриги отдавна изстинах.
Вече живея с поглед напред,
забравил за рани и кървави белези,
ако ме видиш наведен - да бъда проклет,
това е защото... идвам на себе си...
Парите отдавна стойност загубиха,
живее се също, дори и без тях,
колко жени ли в мене се влюбиха
и колко пък мен, от тях ме бе страх.
Днес нищо не може да ме уплаши,
жив съм... и здрав съм - поне засега,
все още в разум съм и на крака съм,
и с пламъче вяра в свой'та душа.
Така и ще бъде - а аз го умея,
оставям момчето в мен да "умре",
живота си взимам и ще успея!...
Светът е пред мен, макар...

И БЕЗ ТЕБ!...

Валентин Желязков /Napolitano/

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Anita765 (Ани Монева)

2014-06-06T21:27:40+03:00

Радвам се, че пак пишеш!
Довереница (Дочка Василева)

2014-03-08T00:40:33+02:00

"И без теб аз ще дишам, и без теб ще живея"
И Земята без теб ще реди ден и нощ.
И без теб ще намеря за какво да се смея
и без теб ще се уча да приличам на лош...
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-03-06T16:21:10+02:00

С тази изповед си промил сърцето си,но си оставил една пареща следа ,която да те топли нататък...!Поздрав!