Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
5 мар. 2014 г., 23:32

Идвам на себе си... 

  Поэзия » Любовная
1193 0 3

ИДВАМ НА СЕБЕ СИ...
/на Мая М./

Животът ми бе низ от грешки 
големи, малки - всякакъв калибър,
понасях радост и насмешки
докато е спал във мене тигъра.
Натрупах опит в години нелеки,
а как се живее все още не зная,
минах през дълги - трънливи пътеки
и още вървя - а няма го края.
Падах, и ставах - чупех крака,
плаващи пясъци даже преминах,
на бедния винаги давах ръка,
към клюки-интриги отдавна изстинах.
Вече живея с поглед напред,
забравил за рани и кървави белези,
ако ме видиш наведен - да бъда проклет,
това е защото... идвам на себе си...
Парите отдавна стойност загубиха,
живее се също, дори и без тях,
колко жени ли в мене се влюбиха 
и колко пък мен, от тях ме бе страх.
Днес нищо не може да ме уплаши,
жив съм... и здрав съм - поне засега,
все още в разум съм и на крака съм,
и с пламъче вяра в свой'та душа.
Така и ще бъде - а аз го умея,
оставям момчето в мен да "умре",
живота си взимам и ще успея!...
Светът е пред мен, макар...

И БЕЗ ТЕБ!...

Валентин Желязков /Napolitano/

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че пак пишеш!
  • "И без теб аз ще дишам, и без теб ще живея"
    И Земята без теб ще реди ден и нощ.
    И без теб ще намеря за какво да се смея
    и без теб ще се уча да приличам на лош...
  • С тази изповед си промил сърцето си,но си оставил една пареща следа ,която да те топли нататък...!Поздрав!
Предложения
: ??:??