Очите ти дълбоко в мойте гледат,

с музика топиш едно залутано сърце,

но устните ти от лъжи прогниват -

играеш си жестоко с една душа-дете.

Нима за теб е хищническо удоволствие?

Измъчваш жертвата, желаеш да скимти?

Или странен опит да плениш сърцето ми...

Играта е от обич или искаш да боли?

Предвам се. Печелиш. Стига толкова.

Не ме превръщай в цвете с бодли.

Вземи ме - крехка, нежна, уязвима.

Аз мога да живея, само ако грееш ти...

На Иван М.