Очите ти дълбоко в мойте гледат,
с музика топиш едно залутано сърце,
но устните ти от лъжи прогниват -
играеш си жестоко с една душа-дете.
Нима за теб е хищническо удоволствие?
Измъчваш жертвата, желаеш да скимти?
Или странен опит да плениш сърцето ми...
Играта е от обич или искаш да боли?
Предвам се. Печелиш. Стига толкова.
Не ме превръщай в цвете с бодли.
Вземи ме - крехка, нежна, уязвима.
Аз мога да живея, само ако грееш ти...
На Иван М.
© Полиетиленка Всички права запазени