Кого да лъжем, тръгна любовта
от нас да се спаси в небитието.
Сбогува се през облаче тъга,
посърна като гранче неприето.
Понечих да я хвана на дланта,
доскоро се заричаше да чака.
Предпролетно дошла бе есента,
сезоните в рулетка се въртяха.
Ще възхвалявам петия сезон,
без нея ако някакси устискам.
Прелях й вино, сдавих плач и стон,
съдбата си гадая на уиски.