ScarletSun (Мария)
125 49
Jan 19, 2010, 1:54 PM

Играта 

  Poetry » Love
1147 0 5

Сядаш до нея. И палиш цигара.

Със поглед събличаш й дрехите.

Тая игра като света е стара.

После идват проблемите.

 

После ще звънне телефон пронизително

и някой отсреща ще тресне слушалката.

Ще я погледнеш ти извинително

и ще допиеш, каквото е в чашата.

 

После ще звъннеш на вратата във къщи –

„Грешка е станала!”. Зная.

Играта е стара – и всеки път същата.

И всеки ще губи накрая.


© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??