19 янв. 2010 г., 13:54

Играта 

  Поэзия » Любовная
1263 0 5
Сядаш до нея. И палиш цигара.
Със поглед събличаш й дрехите.
Тая игра като света е стара.
После идват проблемите.
После ще звънне телефон пронизително
и някой отсреща ще тресне слушалката.
Ще я погледнеш ти извинително
и ще допиеш, каквото е в чашата.
После ще звъннеш на вратата във къщи –
„Грешка е станала!”. Зная.
Играта е стара – и всеки път същата.
И всеки ще губи накрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Все права защищены

Предложения
: ??:??