Sep 28, 2021, 2:15 PM

Играта с живота 

  Poetry
422 1 12

С живота играем си на жмичка.

Ту той се крие, 

ту пък аз от него. 

Сърцето даже минава на мъждене

измамно мисли,  че

скрило се е навреме! 

 

Ала олекват в миг нозете, 

изтръпват и ръцете

и въздуха не стига

и искам да изляза от укритието

в което съм се скрила. 

Не искам таз игра

с живота веч да я играя

и казвам ѝ: игра,  ти веч си остаряла, 

иди си! 

С живота нова ще измислим. 

 

А дотогава, 

хванати ръка в ръка

ще продължиме да вървим

не по правата, а

по зигзагообразната диаграма

на живота! 

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??