28.09.2021 г., 14:15 ч.

Играта с живота 

  Поезия
489 1 12
С живота играем си на жмичка.
Ту той се крие,
ту пък аз от него.
Сърцето даже минава на мъждене
измамно мисли, че
скрило се е навреме!
Ала олекват в миг нозете,
изтръпват и ръцете
и въздуха не стига
и искам да изляза от укритието
в което съм се скрила.
Не искам таз игра ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Предложения
: ??:??