II. СОКОЛ КОМИТА
Долу, на двора, грозде си гази,
гази Елена, румена, боса.
Горе, на мела, зорко я пази
с пушка Сокола, блед като восък.
Че го изгаря обич голяма,
може със нея камък да палне!
Друг касканджия в казата няма,
който я барне – майка му жална.
Гледа Сокола, па се провикна
песен събрала хорския ропот.
Мигом в скалите ехо откликна, ...