rudin (Иван Христов)
858 1444
6.06.2011 г., 23:03 ч.

II. Сокол комита 

  Поезия » Любовна
483 0 4

                         

                         II.  СОКОЛ  КОМИТА

 

                         Долу, на двора, грозде си гази,

                         гази Елена, румена, боса.

                         Горе, на мела, зорко я пази

                         с пушка Сокола, блед като восък.

                         Че го изгаря обич голяма,

                         може със нея камък да палне!

                         Друг касканджия в казата няма,

                         който я барне – майка му жална.

                         Гледа Сокола, па се провикна

                         песен събрала хорския ропот.

                         Мигом в скалите ехо откликна,

                         чан му приглася, звонците хлопат.

                         В тези високи, горди балкани,

                         в снежни долини тръгват потоци.

                         Гневни отприщват дълго събрани

                         мъките робски с гръм водоскоци.

                         Гледа Елена горе към мела,

                         тук от гласа му дрънкат стъклата,

                         Пирин оглася – вис белочела,

                         плахо се сглеждат турци в конака.

                         

                         Три ми дружини бродят в гората,

                         но ще нараснат - като лавина.

                         Сватба ще вдигнем за свободата –

                         слагай на маса менците с вино!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??