Мълчи, мълчи несретнице!
Защо се наричаш тъй гордо съдба?
Какво направи с мене проклетнице?
Как живота ми пръсна така?
Не иска при мене да идваш, недей!
Това е моята кочина, моят позор,
това е моята радост и ключ към живота,
това е моята болка и моят затвор.
Това е моето аз с високи стени,
не влиза никой с нечисто сърце!
Не ще го превърнеш ти в руини,
защото ще срутя пред теб самото небе.