May 13, 2007, 4:11 PM

Илюзия 

  Poetry
513 0 4
Преструваш се, че всичко е наред.
Живееш в мрак живота си проклет.
И вярваш сляпо в някаква илюзия.
Уж мъчиш се да гледаш все напред.
Но виждаш филм на ужаси заснет.
И стенеш във обида незаслужена.
Замисляш се дали и занапред,
в живота ти ще има само лед
или ще блесне пролет теменужена.
Дали ще оцелеем в този век.
Във който трудно е да се намери лек.
Срещу нещастието, болката, оръжието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Random works
: ??:??