Преструваш се, че всичко е наред.
Живееш в мрак живота си проклет.
И вярваш сляпо в някаква илюзия.
Уж мъчиш се да гледаш все напред.
Но виждаш филм на ужаси заснет.
И стенеш във обида незаслужена.
Замисляш се дали и занапред,
в живота ти ще има само лед
или ще блесне пролет теменужена.
Дали ще оцелеем в този век.
Във който трудно е да се намери лек.
Срещу нещастието, болката, оръжието.