Живот - като бълбукаща водна повърхност, живот - като голям и пуст океан! Ад и гробове на низвергнати, Рай и камбани в душите ни слени!
Като бездомни бродници бродим, в този стар, прастар декор театрален. Поглеждаме Слънцето - безнадеждност програмира ни и вместо отговор очакван - само намига ни!?
И все пак, играем играта, неразбрали и си мислим: "Живот, дали сме те живяли!?" А той чака там, където не можем да го стигнем... в неуместно време... с неуместен въпрос... чака... поне да го облечем... в стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Мъдър,много хубав стих,мила!!!
Поздрав и прегръдка!