Живот - като бълбукаща водна повърхност,
живот - като голям и пуст океан!
Ад и гробове на низвергнати,
Рай и камбани в душите ни слени!
Като бездомни бродници бродим,
в този стар, прастар декор театрален.
Поглеждаме Слънцето - безнадеждност програмира ни
и вместо отговор очакван - само намига ни!?
И все пак, играем играта, неразбрали
и си мислим: "Живот, дали сме те живяли!?"
А той чака там, където не можем да го стигнем...
в неуместно време... с неуместен въпрос... ...