Безмълвие в шумните ни думи,
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди,
търсещи за мъничко различие,
отново бавим се край старта –
победата, изглежда, ще е ничия.
Човешкото – потънало в забвение,
като слънчев залез изтърван,
има ли за хората спасение –
както има изгрев след нощта?