От очите си вадя греди и проглеждам от болка,
но избичва отново денят нови - с мойте вини,
Господ кара в небето съдбовната бърза триколка
и откъсва узрели за обич пламтящи звезди.
В шепа стискам мечта, всеки миг от лъчи да разлисти,
с цвят на пориви чудни в градината дълга от дни -
не преставам да търся душата ти в белите листи -
вдъхновение с твоя лик нощем съня ми топи...
окрилява вика ми за теб, уморен от очакване -
всичко мъжко изгубил в безкрайно парче самота
и полита над облака бял - с птича горест проплаква
в твоя слънчев рефрен, из трапчинки стаил красота... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up