Има смисъл
От очите си вадя греди и проглеждам от болка,
но избичва отново денят нови - с мойте вини,
Господ кара в небето съдбовната бърза триколка
и откъсва узрели за обич пламтящи звезди.
В шепа стискам мечта, всеки миг от лъчи да разлисти,
с цвят на пориви чудни в градината дълга от дни -
не преставам да търся душата ти в белите листи -
вдъхновение с твоя лик нощем съня ми топи...
окрилява вика ми за теб, уморен от очакване -
всичко мъжко изгубил в безкрайно парче самота
и полита над облака бял - с птича горест проплаква
в твоя слънчев рефрен, из трапчинки стаил красота...
***
Появи се във стих, нека с думи сега те рисувам
и излей във любовните трели най-нежния смях,
щом в сърцето си истинска музика с твоя дъх чувам,
значи има в живота ми смисъл да стана на прах...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Има смисъл!
-
Твоята поезия винаги е удоволствие за душата!
Поздрави
-
Благодаря Ви!
-
"Появи се във стих, нека с думи сега те рисувам"
Харесах! -
Хареса ми!
-
Браво!
Поздравления! -
Да, препоръката за по-изчистен стил е стойностна.
Но по отношение на ритъма не виждам слабости – творбата е издържана в петостъпен анапест отначало докрай.
Поздрави! -
Докосна ме стихът ти! Поздравявам те!
-
!
-
Гори, приятелю, гори, но...не изгаряй от любов! Поздравления!
-
,,нека с думи сега те рисувам'' Прекрасно е художнико! Поздрав!
-
"От очите си вадя греди и проглеждам от болка,"
Великолепен стих,поете!!! -
Силна поанта, синтезирала копнежа на автора, пресъздаден в предходните куплети. Стихотворението се отличава с искрено звучене, а ритъмът е запазен, благодарение на неколкократната употреба на спондей. На първо четене инверсиите във втория стих на втори куплет предизвикват известно запъване в осмислянето му, но като цяло стихотворението ми хареса.
-
Има смисъл, Мишо!
Наистина има!
Поздравления! -
Въпреки някои пропуски в ритмиката, творбата е хубава, защото внушава вложените в нея чувства!
-
Всеки миг на любов е молитва, магия, присъда,
всеки стих - вик за обич, роден е от час самота.
Пожелай си любима - звезда, само твоя да бъде,
та дори да остане една невъзможна мечта.
Всеки лъч светлина, всеки дъх носи светло "обичам"
и дори цял живот да превърнеш безмилостно в прах,
в мисълта ти ще пее, ще танцува и плаче момиче,
подарило копнеж безпределен по най-чистия грях...
Поздрави, Оги! -
Илко, Минка - благодаря Ви!
Ивайло, толкоз мога, братко...Благодаря, че намина! -
...в сравнение с предната твоя творба, тази е с октави по-ниска като звучене. Изчиствай стила си, Михаиле, и не бързай с публикуването, защото ти определено можеш, а се пилееш...
-
Много влюбено,силни чувства си запазил,което прави живота прекрасен!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
