12.06.2012 г., 11:33 ч.

Има смисъл 

  Поезия » Любовна
869 0 19

От  очите си вадя греди и проглеждам  от  болка,

но избичва отново денят  нови  - с  мойте вини,

Господ  кара в небето съдбовната бърза триколка

и  откъсва  узрели  за  обич пламтящи звезди.

 

В  шепа  стискам мечта,  всеки миг от лъчи  да  разлисти,

с цвят на пориви чудни  в  градината дълга от  дни -

не преставам да търся душата ти в белите листи -

вдъхновение с  твоя лик нощем  съня ми топи...

 

окрилява  вика ми за теб,  уморен от очакване -

всичко мъжко изгубил в безкрайно парче самота

и полита над облака бял - с птича горест проплаква

в  твоя слънчев рефрен, из  трапчинки  стаил  красота...

 

***

Появи се във стих,  нека с думи сега те рисувам

и излей  във любовните  трели  най-нежния смях,

щом в сърцето си истинска музика  с твоя дъх чувам,   

значи има в живота ми смисъл да стана на прах...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има смисъл!
  • Твоята поезия винаги е удоволствие за душата!
    Поздрави
  • Благодаря Ви!
  • "Появи се във стих, нека с думи сега те рисувам"
    Харесах!
  • Хареса ми!
  • Браво!
    Поздравления!
  • Да, препоръката за по-изчистен стил е стойностна.
    Но по отношение на ритъма не виждам слабости – творбата е издържана в петостъпен анапест отначало докрай.
    Поздрави!
  • Докосна ме стихът ти! Поздравявам те!
  • !
  • Гори, приятелю, гори, но...не изгаряй от любов! Поздравления!
  • ,,нека с думи сега те рисувам'' Прекрасно е художнико! Поздрав!
  • "От очите си вадя греди и проглеждам от болка,"
    Великолепен стих,поете!!!
  • Силна поанта, синтезирала копнежа на автора, пресъздаден в предходните куплети. Стихотворението се отличава с искрено звучене, а ритъмът е запазен, благодарение на неколкократната употреба на спондей. На първо четене инверсиите във втория стих на втори куплет предизвикват известно запъване в осмислянето му, но като цяло стихотворението ми хареса.
  • Има смисъл, Мишо!
    Наистина има!
    Поздравления!
  • Въпреки някои пропуски в ритмиката, творбата е хубава, защото внушава вложените в нея чувства!
  • Всеки миг на любов е молитва, магия, присъда,
    всеки стих - вик за обич, роден е от час самота.
    Пожелай си любима - звезда, само твоя да бъде,
    та дори да остане една невъзможна мечта.
    Всеки лъч светлина, всеки дъх носи светло "обичам"
    и дори цял живот да превърнеш безмилостно в прах,
    в мисълта ти ще пее, ще танцува и плаче момиче,
    подарило копнеж безпределен по най-чистия грях...

    Поздрави, Оги!
  • Илко, Минка - благодаря Ви!
    Ивайло, толкоз мога, братко...Благодаря, че намина!
  • ...в сравнение с предната твоя творба, тази е с октави по-ниска като звучене. Изчиствай стила си, Михаиле, и не бързай с публикуването, защото ти определено можеш, а се пилееш...
  • Много влюбено,силни чувства си запазил,което прави живота прекрасен!Поздрав!
Предложения
: ??:??