Спрях да те търся, Любов.
Извървях каменисити пътеки,
тичах дълго след мнимия зов,
изранила до кърви нозете си.
Цял живот се надявах, Любов,
и мечтах за любимите устни,
за очите, които обичах,
за ръцете, които ме пуснаха.
Уморих се да чакам, Любов,
и сърцето самотно замлъкна
като странник във чужда земя,
без подслон и без риза замръкнал. ...