Има те

31 мая 2014 г., 12:21 2014-05-31T19:16:11+03:00

Поэзия

677 0 2

Спрях да те търся, Любов.

Извървях каменисити пътеки,

тичах дълго след мнимия зов,

изранила до кърви нозете си.

Цял живот се надявах, Любов,

и мечтах за любимите устни,

за очите, които обичах,

за ръцете, които ме пуснаха.

Уморих се да чакам, Любов,

и сърцето самотно замлъкна

като странник във чужда земя,

без подслон и без риза замръкнал.

Сиротееха птичи гнезда,

кукувици отмерваха дните ми,

а отлитащи тъжни ята

се изнизваха тъй - пред очите ми.

Буреносно ридаеха пролети

и пресъхваха жадно лета,

бях прекършена птица без полет,

бях ръждиво ключе без врата...

И когато те губех, Любов,

не заспивах през дългите зими.

Скрих те някъде - в стихче едно,

в малка рима... И зная, че има те.

Р. Ч., Лондон 2014'

muzika70 (Росица Чакърова)

2014-06-09T13:38:33+03:00

Благодаря,Мисана-опитвам се да се представя достойно тук както и на всички други житейски фронтове
vega666 (Младен Мисана)

2014-06-09T01:13:15+03:00

Късно попадам на поезията ти /"но по-добре късно отколкото никога"/.
Имаш много истински неща, за мен лично - недооценени от широката аудитория /на сайта/. Мога само да те поздравя за поезията, която пишеш. Преживяна е и естетически изящно изведена от пукнатината на сърцето.

С поздрав: Мисана