Трудно е да редиш красиви слова,
когато душата ти е сякаш прокълната,
когато си обречен да бъдеш сам,
сам със самотата и единствен на земята.
Трудно е да гледаш през розови очила,
когато има толкова болка в душата,
породена от злобата позната
и неописуемата пустош в сърцата.
Трудно е, но продължавай ти напред,
защото там те чакат почести безчет.
Не винаги светът е розов и красив,
но винаги има защо, защо да си жив!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up