Mar 26, 2009, 5:12 AM

Имало едно време... 

  Poetry » Other
608 0 4

Имало едно време...

Там.
Отдавна.
(Преди в съня ми тази нощ.
Да се явиш.)
Видях глухарчета.
(В очите ти.)
Бели ангели.
Си играеха.
На слънчеви зайчета.
(С косите ми.)

Разхождахме се.
Сред море от изгреви.
(В поле от слънчогледи боса стъпвах.)
Като реалност.
(Даже вятъра усещах...)
А измислица е всъщност.

Душата ми летеше.
Сгушена в крилете.
На калинки.
(Бог заради нас.
Небето синьо сътвори.)
Усмихна се.
(На любовта ни.)
Дочух го.
(Да прошепва.
На звездите.)
"Осветете пътя им!"
И с капчици роса.
Поръси устните ни.

...
Нека вечността.
(В съня ми, Боже!)
Продължи.
Обичам те.
Само това е.

Без теб.
Наяве.
Дори утринната роса в очите ми...
Горчи.


На Т.

© Самота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за отзивите! Бъдете усмихнати!
  • хубаво това стихотворение със сигурност е не по-малко стойностно от доста други публикувани тук,но посетени и оценени доста по-добре-защо ли така?... харесва ми
    виж...само на някои места точките и скобите са ненужни
    поздрави!
  • Силно!
  • Вечността е и след съня... истинска и задушаваща понякога!
    Усмихнат ден!
Random works
: ??:??