SlaY (Самота)
38 66
26 мар. 2009 г., 05:12

Имало едно време... 

  Поэзия » Другая
580 0 4

Имало едно време...

Там.
Отдавна.
(Преди в съня ми тази нощ.
Да се явиш.)
Видях глухарчета.
(В очите ти.)
Бели ангели.
Си играеха.
На слънчеви зайчета.
(С косите ми.)

Разхождахме се.
Сред море от изгреви.
(В поле от слънчогледи боса стъпвах.)
Като реалност.
(Даже вятъра усещах...)
А измислица е всъщност.

Душата ми летеше.
Сгушена в крилете.
На калинки.
(Бог заради нас.
Небето синьо сътвори.)
Усмихна се.
(На любовта ни.)
Дочух го.
(Да прошепва.
На звездите.)
"Осветете пътя им!"
И с капчици роса.
Поръси устните ни.

...
Нека вечността.
(В съня ми, Боже!)
Продължи.
Обичам те.
Само това е.

Без теб.
Наяве.
Дори утринната роса в очите ми...
Горчи.


На Т.

© Самота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за отзивите! Бъдете усмихнати!
  • хубаво това стихотворение със сигурност е не по-малко стойностно от доста други публикувани тук,но посетени и оценени доста по-добре-защо ли така?... харесва ми
    виж...само на някои места точките и скобите са ненужни
    поздрави!
  • Силно!
  • Вечността е и след съня... истинска и задушаваща понякога!
    Усмихнат ден!
Предложения
: ??:??