Слънцето огрява само половината земя

Над останалата част е надвиснала тъмнина

И на мене не ми се ще на главата да ми е добре

А за сметка на това над сърцето да е мрак

Не намеря ли баланса постепенно с дните под звездите

Жалко но ще заприличам на поредния глупак

Понякога си мисля че съм пуснат посред битка

Разум срещу хормони сагата е епична

Спокоен съм щом усетя правилната страна

И се нервирам когато разбирам че за пореден път греша

Войната спира само когато легна и заспя

Потънал в съня силите ще презаредя

Искам да вървя напред а не да деградирам

Уча се докато ходя да не ми се налага да спирам

Моята сила идва от моята душа

Сбъдвам една мечта за да мога спокойно да умра