Слънцето огрява само половината земя
Над останалата част е надвиснала тъмнина
И на мене не ми се ще на главата да ми е добре
А за сметка на това над сърцето да е мрак
Не намеря ли баланса постепенно с дните под звездите
Жалко но ще заприличам на поредния глупак
Понякога си мисля че съм пуснат посред битка
Разум срещу хормони сагата е епична
Спокоен съм щом усетя правилната страна
И се нервирам когато разбирам че за пореден път греша
Войната спира само когато легна и заспя
Потънал в съня силите ще презаредя
Искам да вървя напред а не да деградирам
Уча се докато ходя да не ми се налага да спирам
Моята сила идва от моята душа
Сбъдвам една мечта за да мога спокойно да умра
© Явор Бачев Всички права запазени