Не може да спре да боли, когато очите не плачат!
Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -
една споделена любов, разкъсала времето с длани,
нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.
Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –
защото съм жива така и с болката ставаме близки.
Допрели студени чела, притискаме сините устни,
преплели езици, тела, докато започнем да съскаме -
змии, полудели от скръб - едната облякла се в себе си,
а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила
със длани горещи... до кръв, със тежката болка отляво,
загубила своя си свят, във който е времето спряло ...