Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
28.07.2011 г., 22:35 ч.  

Имитация 

  Поезия » Друга
2502 2 34

Не може да спре да боли, когато очите не плачат!

Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -

една споделена любов, разкъсала времето с длани,

нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.

 

Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам –

защото съм жива така и с болката ставаме близки.

Допрели студени чела, притискаме сините устни,

преплели езици, тела, докато започнем да съскаме -

 

змии, полудели от скръб  - едната облякла се в себе си,

а другата - грозна до смърт от мъката, дето е месила

със длани горещи... до кръв, със тежката болка отляво,

загубила своя си свят, във който е времето спряло

 

и гние като мъртва плът с цвета на прастара реликва.

Със дъх на канела... и смърт, така се преплитат и дните,

в които, туптейки за теб... живота от нея изтиска.

Недей се преструва, любов... и мъртва - отново си истинска.

 

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??